Морро е родена вампир в стария род Ле Гуин. Когато е била малка, семейството й и целият й клан биват избити от незнайна армия, нахлула в земите им с ясната цел да свалят вампирите от власт и да превземат територията им. По чудо и чист късмет бива спасена от случайно минаващият наблизо Лорд Митос – странстващ вампир, и по – точно – наемник на свободна практика, както й казва самият той по – късно. От него научава как да се бие (научава и... „занаята”) и двамата потеглят по разните му там земи. В тези времена Морро приема името Муун Шадоу, защото двамата с Митос стигат до генералното заключение, че не би било здравословно да се шляе наоколо и да се представя с фамилията ле Гуин.

След дълги години странстване (съпроводено от какви ли не кръвопролития, кражби, вбесяване на Богинята Сокол, когато ограбва храма й и избива Пазителите по необходимост, укривания, че и влюбване в някакъв елф – скиталец на всичкото отгоре), Морро се оказва в центъра на поредната драма, в следствие на която тя и Глиндор (любимият й скиталец) се оказват леко умиращи край някакъв олтар, а скоро и подпалени, за да бъдели душите им вечно заедно. Последното, което Морро си спомня, е противното клюнесто лице на онази Богиня...

Неизвестно как оцелява. Самата тя си е поставила за задачка да открие къде е ключа от палатката, но непрекъснато бива разсейвана oт разните му там „неблагоприятни обстоятелства и случки”. Накрая, тотално вбесена (особено след като години наред не може да издири онзи проклетник, Митос), се впуска в търсене на единствения й със сигурност жив стар познайник – Астрикол. Минава известно време, но не е трудно да се проследи Звездното Чадо – тук разруха, там разруха и хоп! – ето го на, с цялата му сбирщина. Така, озлобена и жадуваща отмъщение, попада сред редиците на Вятъра и определено няма намерение да напуска. Особено след като се закле във вярност не само на Астрикол, но и на Лунния Вълк – нейния любим демоничен съпруг.

 

 

 

 

Варг Лунния Вълк и Морро